Варненски халколитен некропол
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от “Варненското злато” са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.).
При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българскатаархеология. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образование и се е появила царската институция.
Погребенията със златни находки са два вида — в единия присъстват човешки останки (скелет), а в другия — отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета
Ru
