Пещера ”СНЕЖАНКА
Името й не може да бъде друго. И по-сполучливо и по-образно. Защото тя е една от най-младите в голямата поредица български пещери и най-нежната в красивата огърлица на подземните бисери.
Открита е неотдавна. На 3 януари 1961г., Борис Ефтимов, Генчо Коцев и Георги Златаров случайно намират нейния вход. Кръстникът й е известният български спелеолог Алекси Петров. Веднага пещерата е обявена за природна забележителност и поставена под закрилата на закона. През 1968г. Снежанка става достъпна за масово посещение – благоустроена и електрифицирана.
Ако имате път към Пещера или околността, лесно ще откриете пещерата. Тя е само на 5 км от града на левия бряг на Новомахленска река. Удобна пътека по склона ще ви изведе до входа на пещерата.
Първата ни среща с тази млада красавица е в Залата на виметата. Тя не покорява с грандиозност и височина. Таванът й не се издига дори на 5 метра, но в нея човек е поразен от белотата, нежността и великолепието на формите. Всичко е снежнобяло, чисто, непокътнато. Попадаш в истинско мраморно видение. Природата тук е ваяла с разточителство. В един момент е била малко ленива и е трупала големи форми, в друг – с най-нежни длетца и пилички е моделирала пода, тавана, стените. По тавана висят големи полукълба, снежнобели със струящи капчици. Някой виждат в тях замръзнали вимета, а други китайски фенери. По пода, също така снежнобял, са разхвърляни мечове и боздугани. Тук дори е поникнала млада потрошена гора.
И всичко тук е така светло, че просто белотата уморява.
Не след дълго достигаме Голямата зала. И отново красота. И тук хиляди тънки и дебели сталактити, висулки и драперии. Името на пещерата е одухотворило и една от едрите скулптурни групи – Снежанка и седемте джуджета.
Някои сочат като отделни Каменната зала и Музикалната зала. Други ги описват като част, украсяваща Голямата зала. Така или иначе те допълват великолепието на Снежанка с вкаменената гора и с малките синтрови езерца.
По-нататък остават Срутището и Вълшебната зала. С право е дадено такова название на последната издънка на пещерата. В нея всичко е вълшебно и омайващо.
Снежанка е приютила и друга забележителност. Разкопките на пода в Голямата зала и намереното кръгло огнище с глинени съдове ясно показват, че пещерата е била позната на нашите древни прадеди. Намерената бронзова игла и съдове край кръглото огнище са едно потвържение, че в дълбините на Голямата зала е намирало приют древното тракийско племе беси.
Пещерата е дълга към 145 метра. Но е събрала красота, изваяна от около 800000 сталактити и сталагмити. Колкото и приблизителна да е тази цифра, в нея има едно точно: тя показва богатството, събрано в такава малка пещера като кристал в детска ръка.
